incertain regard – N°18 – Eté 2019

Textes traduits du bulgare par Païssy Hristov

* * *
Търсете ме!
От уличните лампи
прося нежност.
Търсете ме!
Приютена в захвърлена шапка.
Бях тръгна да се погаля в дъха на спящите
като животно сляпо и бездомно.

Cherchez-moi !
Je m’adresse aux lampes dans les rues
pour mendier de la tendresse.
Cherchez-moi !
Abritée dans un chapeau jeté au rebut.
Je voulais rejoindre les dormants
pour sentir les caresses de leur haleine,
comme un animal aveugle et sans abri.

* * *
Тъй сама съм,
че разделям се на много хора.
Те ме следват еднакви и безплътни,
носят странни дрехи
и обличат ме в сигурността си.
Някаква безкрайно дълга мисъл
ги завързва, носи ги като верига.
Тъй сама съм,
че понякога аз искам
трева да засадя по тялото си,
писмо да изпратя в друга вселена.
Нямам дори с кого да се разделям.

Je suis tellement seule
que je me divise en plusieurs personnes.
Elles me suivent semblables, incorporelles,
portent d’étranges vêtements
et m’habillent dans leur rassurance.
Une pensée infiniment longue
les relie et les porte comme une chaîne.
Tellement je suis seule
que parfois me prend l’envie
de planter des herbes sur mon corps,
d’envoyer une lettre dans un autre univers.
Je n’ai même pas de qui me séparer